facebook

ДепартаментФилософия и социология

Информация за авторите

Списание Език и публичност приема текстове на английски, немски, френ­ски, руски и български език. Обсъждат се за публикуване, само при условие, че са изключени всякакви по-ранни или текущи публикации на същия текст.

Статиите се приемат за публикация  след анонимно рецензиране.

Основни критерии, според които се оценяват качествата на статиите, са:

  • степен на важност на проблема, разглеждан от автора; 
  • степен на познаване на актуалното състояние на научните изследвания по разглеждания проблем; 
  • яснота и издържаност на аргументацията в подкрепа на изложената от автора теза;
  • иновативност и релевантност на подхода на автора към изследвания проблем; 
  • стил на писане – научно равнище и овладяване на комплексността на разглежданата проблематика.


Материалите трябва да бъдат предавани на електронен носител на адреса на списанието или като прикачен файл на електронната поща: hgyoshev@nbu.bg  Ръкописите не трябва да надхвърлят стандартни 20 стр. /36 000 знака/, заедно с таблиците и илюстрациите. Към текста трябва да са дадени на български и на английски език заглавието на текста, резюме (до 150 думи) и ключови думи (до 10 на брой). Отделно се прилагат име, електронна поща, институционален адрес и кратка биографична справка за автора (академична степен, длъжност, монографии, основни стати, научни интереси и пр.) на български и английски език.
Текстът се форматира в шрифт Times New Roman, размер 12, междуредово разстояние 1.5. Името на автора е на първи ред, подравнено вдясно. Заглавието на текста е само с главни букви. Заглавие на нова секция в текста се поставя в удебелен шрифт. Бележките са в края на текста. Цитирането става съгласно Харвардския реферативен стил. Задължение на авторите е да оформят цитиранията в текста и списъка с използвана литература според този реферативен стил.

ПРИМЕРИ ЗА ЦИТАТИ И ИЗПИСВАНЕ НА ЗАГЛАВИЯ В ТЕКСТА

Един автор:
 (Гадамер, 2000, с.56)

Когато се цитира същото произведение следващ път, непосредствено след предното му цитиране:
(с.156)

Когато името на автора е част от основния текст: 
…Гадамер (2000) твърди, че…


Двама или повече автори:

(Аренд и Хайдегер, 2003)


Когато авторът има повече от една публикация за година: 
(Дерида, 1998a, 1998b)

Изписването на заглавие на произведения в текста става в курсив и без кавички:
В своето произведение Изворите на Аза: формирането на модерната идентичност Тейлър твърди …


Когато авторът/авторите не се цитират от български източник, името винаги се изписва:
…по-късен израз на Куайн (Quine, 1969, p.27)…
При двама автори с една и съща фамилия цитатите в текста съдържат и съкратените им инициали:
(Знеполски, Б., 1999, с.81-105)

(Знеполски, И., 2003, с.97)

Когато се посочва година на написване/издаване на произведение, само за информация, годината се дава в големи скоби, ако самото произведение

не се цитира и не присъства в библиографската справка:
В Старобългарски страници. Антология [1966] Петър Динеков…

Ако се цитира индиректно, през автор:
(Колхаун 1806, с.7 цит. в Дийн, 1991) или
…изследването на Смит от  2005 (цитирано от Джоунс, 2008, с.156) показва, че…

Когато се поставя фотография, в полето за текст към фотографията се цитира неговият автор и годината на създаване на изображението. Същото важи, ако фотографията се споменава в текста.

O’Meara, 2014.

Както се вижда в Orchideas (O’Meara, 2014) …

 

Когато се използват онлайн диаграми/изображения като фигури в текста, се цитира авторът на диаграмата/изображението и източникът, от който се цитира.

Фигура 1: Bloom's Cognitive Domain (Benitez, 2012).

Когато се използват публикувани онлайн таблици, се цитира заглавието на таблицата и издател.

Таблица 2: Agricultural water use, by state 2004-05 (Australian Bureau of Statistics, 2006)




ОФОРМЯНЕ НА БИБЛИОГРАФИЯТА

Необходимо е изготвянето на пълна библиография – т.е. на всички, цитирани или посочвани в корпуса на текста или в бележките към него редурси – книги, статии, списания, вестници, електронни (вкл. медийни) източници. На български език библиографията се озаглавява ЛИТЕРАТУРА, на английски език се озаглавява REFERENCES.

Книга:

Гадамер, Х.Г. (2000) Актуалността на красивото. [№ на изданието, ако не е първо]. София: Критика и хуманизъм.

Статия/глава в сборник с редакторски колектив:

Дамянова, Ж. (2002) Политики на превода. В: Знеполски, И. (съст.), Около Жак Дерида и чудовищният дискурс. София: Дом на науките за човека и обществото, с. 370-391.

Статия в списание:

Мароцки, В. (2007) Силата на спомена – въвлеченост и рефлексия. Аспекти на едно структурно медийно образование върху примера на киното. Социологически проблеми, 1 (2), с.302-323.

Интернет страница:
Попова, С. (2009) Медиите: удавени в превода (му). Фондация Медийна демокрация. Достъпно на: http://www.fmd.bg/?p=4848 [Посетена 9/02/10]


Книги, които са преведени:
Бодрияр, Ж. (1996) Към критика на политическата икономия на знака. Превод от френски Антоанета Колева. София: ИК Критика и Хуманизъм.
или, ако става дума за книги с голямо историческо значение, се изписва оригиналната година на публикуване и се добавя и годината на превеждане:
Кант, И. (1781) Критика на чистия разум. Превод Цеко Торбов (1967). София: Издателство на БАНРечници/ Енциклопедии 

Ако има автор на статията:
KESNER, R.P. (2002) Memory neurobiology. In: RAMACHANDRAN, V.S.Encyclopedia of the human brain, Vol. 2. San Diego: Academic Press, pp. 783796.

Ако няма автор, а само заглавие, тогава то се изписва и в текста, и в библиографската справка:
The Oxford English Dictionary (1989) Vol. 3, Oxford: Clarendon Press. 

Ако книгата, статията нямат автор, се изпива и в текста, и в библиографията, заглавието на книгата или статията – статията се обгражда с кавички, а книгата се дава в курсив:
книга: заглавие (година). град на издаване: издателство.

статия: „Букурещ, 15 февруари 1869” (1869), Народност, 16 февруари, с.2.

ЦИТИРАНЕ НА КЛАСИЧЕСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ


За произвадения, за които няма дата на издаване, се изписва годината на превода, пред която се изписва „прев.” или версията, като се изписва „версия” след годината: 
(Euripides, trans. 1931)

(Euripides, 1929 version)
 За класически, средновековни и други изворови произведения, имащи определен начин на цитиране, то се запазва, като се изписва произведението и последващите книга, част, пагинация, и т.н. по общоприетия стил:
(Държавата, VІІІ, 558b)

(Сума на теологията, ІІ-І, 33, 2, с.494) или (Summa theologiae, II-I, q.33 d.2 resp.)

 

При използвана фотография, се цитира авторът, годината на създаване, името на произведението, мястото на публикуване и издател. Забележка: ако автор не може да бъде идентифициран, се пропуска и се започва с името на произведението.

O’Meara, S. (2014) Orchid [фотография]. Co. Clare: Collins Press.

 

При използвана онлайн диаграма/изображение се цитира авторът и годината, наименованието на диаграмата/изображението, място от което е взето изображението, линк към диаграмата/изображението и дата на достъпа.

Benitez, J. (2012) Blooms Cognitve Domain [дигитално изображение], ALIEM, 015, Достъпно на: <https://www.aliem.com/blooms-digital-taxonomy/> [Посетена 02/08/21].

 

При използвана онлайн таблица се цитира автор, година, заглавие на таблицата, място на издаването, издател, линк към таблицата и дата на достъпа.

Australian Bureau of Statistics (2006), Water Use on Australian Farms, 2004-05, Cat. no. 4618.0, Canberra: Australian Bureau of Statistics. Достъпно на: <https://www.abs.gov.au> [Посетена 06/04/21].

--------------------------------------------------------------------------------

Текстове, които не са подготвени съгласно посочените изисквания, няма да бъдат разглеждани.