ДепартаментФилософия и социология

Списание Език и публичност приема текстове на английски, немски, френ­ски, руски и български език. Обсъждат се за публикуване, само при условие, че са изключени всякакви по-ранни или текущи публикации на същия текст.

Статиите се приемат за публикация  след анонимно рецензиране.

Основни критерии, според които се оценяват качествата на статиите, са:

• степен на важност на проблема, разглеждан от автора; 
• степен на познаване на актуалното състояние на научните изследвания по разглеждания проблем; 
• яснота и издържаност на аргументацията в подкрепа на изложената от автора теза;
• иновативност и релевантност на подхода на автора към изследвания проблем; 
• стил на писане – научно равнище и овладяване на комплексността на разглежданата проблематика.

Материалите трябва да бъдат предавани на електронен носител на адреса на списанието или като прикачен файл на електронната поща: hristo.gyoshev@gmail.com  Ръкописите не трябва да надхвърлят стандартни 20 стр. /36 000 знака/, заедно с таблиците и илюстрациите. Към текста трябва да са дадени на български и на английски език заглавието на текста, резюме (до 150 думи) и ключови думи (до 10 на брой). Отделно се прилагат име, електронна поща, институционален адрес и кратка биографична справка за автора (академична степен, длъжност, монографии, основни стати, научни интереси и пр.) на български и английски език.
Текстът се форматира в шрифт Times New Roman, размер 12, междуредово разстояние 1.5. Името на автора е на първи ред, подравнено вдясно. Заглавието на текста е само с главни букви. Заглавие на нова секция в текста се поставя в удебелен шрифт. Бележките са под линия. Цитирането в текста и оформянето на библиография става съгласно Харвардския реферативен стил.

ПРИМЕРИ ЗА ЦИТАТИ И ИЗПИСВАНЕ НА ЗАГЛАВИЯ В ТЕКСТА

Един автор:
(Гадамер, 2000, с.56)

Когато се цитира същото произведение следващ път, непосредствено след предното му цитиране:
(с.156)

Когато името на автора е част от основния текст: 
…Гадамер (2000) твърди, че…


Двама или повече автори:

(Аренд и Хайдегер, 2003)


Когато авторът има повече от една публикация за година: 
(Дерида, 1998a, 1998b)

Изписването на заглавие на произведения в текста става в курсив и без кавички:
В своето произведение Изворите на Аза: формирането на модерната идентичност Тейлър твърди …

Когато авторът/авторите не се цитират от български източник, името винаги се изписва:
…по-късен израз на Куайн (Quine, 1969, p.27)…
При двама автори с една и съща фамилия цитатите в текста съдържат и съкратените им инициали:
(Знеполски, И., 1999, с.81-105)

(Знеполски, И., 2003, с.97)

 

Когато се посочва година на написване/издаване на произведение, само за информация, годината се дава в големи скоби, ако самото произведение

не се цитира и не присъства в библиографската справка:
В: Старобългарски страници. Антология [1966] Петър Динеков…

Ако се цитира индиректно, през автор:
(Колхаун 1806, с.7 цит. в Дийн, 1991) или
…изследването на Смит от 2005 (цитирано от Джоунс, 2008, с.156) показва, че…

 

Класически произведения:

За произвeдения, за които няма дата на издаване, се изписва годината на превода, пред която се изписва „прев.” или версията, като се изписва „версия” след годината:
(Euripides, trans. 1931)

(Euripides, 1929 version)
За класически, средновековни и други изворови произведения, имащи определен начин на цитиране, то се запазва, като се изписва произведението и последващите книга, част, пагинация, и т.н. по общоприетия стил:
(Държавата, VІІІ, 558b)

(Сума на теологията, ІІ-І, 33, 2, с.494) или (Summa theologiae, II-I, q.33 d.2 resp.)

Когато се поставя фотография, в полето за текст към фотографията се цитира неговият автор и годината на създаване на изображението. Същото важи, ако фотографията се споменава в текста.

O’Meara, 2014.

Както се вижда в Orchideas (O’Meara, 2014) …

 

Когато се използват онлайн диаграми/изображения като фигури в текста, се цитира авторът на диаграмата/изображението и източникът, от който се цитира.

 

Фигура 1: 13 февруари – световен ден на радиото (НСИ, 2021).

на английски език:

Figure 1: Bloom's Cognitive Domain (Benitez, 2012).

Когато се използват публикувани онлайн таблици, се цитира заглавието на таблицата и издател.

Таблица 2: Agricultural water use, by state 2004-05 (Australian Bureau of Statistics, 2006)

 

ОФОРМЯНЕ НА БИБЛИОГРАФИЯТА

Необходимо е изготвянето на пълна библиография – т.е. на всички цитирани или посочвани в корпуса на текста или в бележките към него ресурси – книги, статии, списания, вестници, електронни (вкл. медийни) източници. На български език библиографията се озаглавява Литература, на английски език се озаглавява References.

Книга:

Гадамер, Х.Г. (2000). Актуалността на красивото. [№ на изданието, ако не е първо]. София: Критика и хуманизъм.

Статия/глава в сборник с редакторски колектив:

Дамянова, Ж. (2002). Политики на превода. В: Знеполски, И. (съст.) Около Жак Дерида и чудовищният дискурс. София: Дом на науките за човека и обществото, с. 370-391.

Статия в списание:

Мароцки, В. (2007). Силата на спомена – въвлеченост и рефлексия. Аспекти на едно структурно медийно образование върху примера на киното. Социологически проблеми, 1 (2), с.302-323.

Интернет страница:
Попова, С. (2009). Медиите: удавени в превода (му). Фондация Медийна демокрация [онлайн]. Достъпен на: http://www.fmd.bg/?p=4848. [Прегледан 09.02.2021].

Книга с посочен превод:
Бодрияр, Ж. (1996). Към критика на политическата икономия на знака. Превод от френски Антоанета Колева. София: ИК Критика и Хуманизъм.
или, ако става дума за книга с голямо историческо значение, се изписва оригиналната година на публикуване и се добавя и годината на превеждане:
Кант, И. (1781) Критика на чистия разум. Превод Цеко Торбов (1967). София: Издателство на БАН

Речници/ Енциклопедии

Ако има автор на статията:
Kesner, R. (2002). Memory neurobiology. In: Ramachandran, V. Encyclopedia of the human brain, Vol. 2. San Diego: Academic Press, pp. 783-796.

Ако няма автор, а само заглавие, тогава то се изписва и в текста, и в библиографската справка:
The Oxford English Dictionary (1989). Vol. 3. Oxford: Clarendon Press. 

Ако книгата, статията нямат автор, се изписва и в текста, и в библиографията, заглавието на книгата или статията – статията се обгражда с кавички, а книгата се дава в курсив:
книга: заглавие (година). град на издаване: издателство.

„Букурещ, 15 февруари 1869” (1869), Народност, 16 февруари, с.2.

 

Цитиране на класически произведения

 

Платон (1975). Държавата. Прев. Александър Милев. София: Наука и изкуство.

Euripides (1931). Alcestis. Traslated by Richard Aldington. London: Chatto & Windus.

 

При използвана фотография/изображение, се цитира авторът, годината на създаване, името на произведението, мястото на публикуване и издател. Забележка: ако автор не може да бъде идентифициран, се пропуска и се започва с името на произведението.

O’Meara, S. (2014). Orchid [photograph]. Co. Clare: Collins Press.

 

При използвана онлайн диаграма/изображение се цитира авторът и годината, наименованието на диаграмата/изображението, място от което е взето изображението, линк към диаграмата/изображението и дата на достъпа.

НСИ (2021). 13 февруари – световен ден на радиото [дигитално изображение]. Достъпен на: https://nsi.bg/sites/default/files/files/events/2022-02-13-infografika.jpg [Прегледан 02.08.2021].

Benitez, J. (2012). Blooms Cognitve Domain [digital image], ALIEM, 015 [online]. Available at: https://www.aliem.com/blooms-digital-taxonomy [Accessed 10.11.2021].

 

При използвана онлайн таблица се цитира автор, година, заглавие на таблицата, място на издаването, издател, дата на достъпа и линк.

Australian Bureau of Statistics (2006), Water Use on Australian Farms, 2004-05, Cat. no. 4618.0, Canberra: Australian Bureau of Statistics [online]. Available at: https://www.abs.gov.au [Accessed 06.03.2021]

--------------------------------------------------------------------------------

Текстове, които не са подготвени съгласно посочените изисквания, няма да бъдат разглеждани.