ДепартаментФилософия и социология

Преходът не само свали всички и всякакви маски, но „отвори“ иначе скритата от всекидневното съзнание и идеализиращите практики „базисна“ форма на социалността. И като резултат обществото крайно се учуди на станалото - възприе внезапно отворилите се за външния поглед дълбини като... странни, дори и чужди. „Разочарова се“. Вебер третира „разочарованието“ като резултат от „рационализацията“, която лишава хората от чара на магията. Но за сметка на това ги оставя пред голата истина на разкопаното, отвореното за външния поглед „фактическо положение“ (Хусерл). Често преходът се асоциира с пътя. Тази метафора в едно „разочаровано“ общество се обръща „в безпътие“ - загубилите ориентирите във всекидневието си хора няма накъде да вървят. Но движението не спира, просто става хаотично и „недисциплинирано“. Така „разочарованието“ за българите се оказа не толкова освобождение от магии и други нелепици на предходния период, колкото освобождение от прости всекидневни интуиции за това що е редно, нормално, а що не е. Липсва и свързваната от Вебер с „разочарованието“ вяра в силата на научното знание и техническия прогрес, която носи на човека и човече¬ството тъй желаното господство върху нещата. Ето защо и предложеният текст 6 никакъв случай не е дисциплинарно едномерен. Липсват обичайните обосновки и предпоставки - цели, хипотези, препратки и прегледи на личното състояние. Най-вече липсва „дисциплиниращата“ гледна точка - един единствен „верен“ отговор на витаещия в атмосферата въпрос - „А сега накъде?“. Строго погледнато, това е сборник от привидно несъпоставими текстове - съвсем „класически“ студии съседстват с есета и публични изложения.

Година на издаване: 2009 

ISBN: 97895498930114

Издателство: "ЛИЦЕ"