ДепартаментФилософия и социология

Настоящото произведение не е традиционна история на философията. Ще се опитам единствено да покажа въз основа на няколко подбрани примера в повече от двехилядигодишната история на западната мисъл как и по отношение на какво някои хора са били обхванати от удивление, удивлението, от което се ражда самата философия.

Какво е било естеството на това удивление, при какъв случай се е проявявало? Как е било изразявано?

Тук не е възможно да се очертае последователна следа, да се състави относително пълно изложение. Съзнателно ще подбера и ще се придържам към няколко отправни точки, няколко обрата на мисълта, няколко привилегировани момента, когато един по-нов или по-наивен поглед е извадил на бял свят няколкото съществени въпроса, които оттам насетне непрестанно се поставят, стига само да не се отстъпва от тях и да не се прикриват с празнословие или баналност.

За човека е свойствено да може да се удивлява. Тук става дума да се подбуди наново това удивление. Надявам се читателят да преоткрие своята способност да се учудва в учудването на другия. Той ще съумее да го разпознае. Ще си каже: „Да, точно така. Как съм могъл да не се учудя още на това?“

Такъв при човека е творческият процес, способен да доведе читателя до положението сам да философства.

Надявам се също в хода на изложението да му предам минимума средства, които ще му позволят да изрази своето удивление или най-малкото ще го подтикнат да прочете текстовете на тези, които са се „учудили“ преди него.

Но дали човекът на XX век е способен още да се „учудва“ или дори да се очарова? Ние живеем в епохата на науката. Вярваме, че знаем почти всичко или най-малкото, че можем всичко да знаем. И въпреки това винаги има и ще има човешки същества, способни да се учудват. Удивлението е същностно за положението на човека. Не е достатъчно да сме съвременници на големи учени, за да се измъкнем от невежеството. Дори сред физиците някои продължават да се удивляват - не половината или една четвърт от физиците, а само най-големите. Техните трудове са пълни с метафизично и философско учудване, подобно на детското. „...Като децата...“, казва Библията - такива трябва да станем, за да разберем за какво става дума. Трябва да се освободим от зрялата арогантност, която разглежда цялото минало със снизходителност, от възвеличената висота на модерната наука.

Най-напред ще разгледаме удивлението на хората, които са живели в началото на античния гръцки период и които са се „удивлявали“ около VI век преди новата ера в Гърция, Мала Азия, Сицилия. Няма да съдим прибързано: „Какви глупави въпроси са поставяли и какви глупави отговори са изнамерили! Всичко това не представлява никакъв интерес за нас днес“.

Няма да говорим за философията като цяло, а ще се придържаме към един или друг философ, за да се научим да познаваме неговия начин да се учудва и така да преодолеем предполагаемата странност на философията. В действителност, всеки от нас притежава известен философски опит, присъщ само нему: Всеки път, когато се оказваме пред важно решение, което трябва да Вземем, ние, без да го знаем, се питаме философски. Около петата си година децата поставят философски Въпроси; младите на петнадесет или шестнадесет години също.

Така че ще Внимаваме да не проявяваме снизходителност към мислителите от миналото, дори към най-старите. Истината е, че тяхното радикално философско удивление, което за времето си е било съвсем ново, свидетелства за творческата сила и способността на човека да изобретява. Това им е позволило да поставят своите странни въпроси. Били са големи умове. Да не го забравяме. Още от началото имаме работа с философи, способни да се удивляват, способни да преодоляват онова, което във всекидневния живот се разбира от само себе си и не поставя фундаментални въпроси.

Жан Херш

 

Превод: проф. д-р Лидия Денкова

 

 

Година на издаване: 2014 

ISBN: 9789545358203

Издателство: НБУ