ДепартаментФилософия и социология

Елена и философите

23_184x250_fit_478b24840a

Елена и философите

Проф. д-р Лидия Денкова

Научни и учебни издания

Философията, която приема, че Азът е множествен, крехко множествен, и че все пак тази множественост се отлага в единен фокус, е склонна – от повече от двадесет и пет века – най-напред да се пита заедно с Пиндар защо “Всички се нуждаем често от полъха на нежни ветрове...” (Единадесета Олимпийска ода). Ако отговорът е: човекът – изобщо – не може да се лиши от красотата, то следва да разтълкуваме за кой човек, за коя епоха става дума? Според Камю нашата епоха търси да изгони Елена, да пренебрегне красотата за разлика от гърците, които толкова жадно искат да се наслаждават на живота, че “накъдето и да погледнат, насреща им се усмихва Елена, облъхнатият от сладостна чувственост идеален образ на тяхното съществуване” (Ницше, Раждането на трагедията). Мраморните бюстове на Елена обаче не се усмихват и за цели епохи не тази красота е идеален образ на съществуването. Разликите и приликите с гърците, разликите и приликите между вижданията за красиво на едно или друго време са по-ценни за философската ЕстЕтика, когато се опитва да осъзнае преживяването, историческото, конкретното, тук-и-сега отношение към самата необходимост от красота. Необходимостта поражда два типа идеи според разграничението на Анри Бергсон: едните „пазят за себе си своята светлина, като веднага проникват с нея и най-малките свои кътчета“, а другите „излъчват навън, озарявайки цяла една област на мисленето. В началото те могат да са вътрешно замъглени; но светлината, която излъчват около себе си, се връща към тях чрез отражението и ги прониква все по-дълбоко; тогава те имат двойната мощ да осветяват останалото и да осветяват самите себе си”. Нежността е от втория тип идеи. 

 

Година на издаване: 2013 

ISBN: 9789545357473

Издателство: НБУ