Публикации

Един класически дневник на интелектуалец, обрекъл се на философията. Първата цел на този дневник е аргументирането на основните тези, конституиращи спиритуалистичния реализъм. Втората цел е социалната – проблематизираща условията за философстване в социокултурния контекст на тоталитарното общество. През тези фрагменти прозира базисната жизнена интуиция, от която тръгва авторовата мисъл – убеждението, че духът ни е орисан с неутолим порив да “обладава” неизбродимите дълбини на безкрая, въпреки породения от съзнанието за крайността на собственото ни земно битие трагизъм.