ДепартаментФилософия и социология

Център за книгата – книжарница, корпус 1

Органозатори:
Център за книгата
Департамент „Философия и социология“

Водещ:
гл. ас. д-р Теодора Карамелска

Дискутанти:
проф. д-р Мартин Канушев, проф. Георги Фотев, д.н.

Участници:
преподаватели и студенти от НБУ, както и гости на университета.


За най-новата си книга „Социологията като строга наука“, публикувана от Издателството на НБУ, авторът пише: „Строга наука означава чиста наука. Отъждествяването на строга и точна наука е неправилно. Социологията е строга, но не се отнася към класа на точните науки, каквито са формалните науки, като математиката. Науката бива строга, синкретична, хибридна, квазинаука, наукообразна имитация или нещо подобно. Социологията е строга наука, когато остава в своите граници и избягва да се занимава и решава проблеми в други дисциплинарни полета. Социологическият империализъм е загърбване на научната строгост. Границите на социологията са подвижни, тъй като тя е полипарадигмална наука.“

В представянето на „Феноменология на чувствата“ (Изток-Запад), проф. Фотев пише: „Но сърцето е обиталище и на омразата. Любовта е положителна, съграждаща и животворна. Омразата е отрицателна, разрушителна и смъртоносна, Радостта е пълнота и момент на съвършенство. Човек има това, което е искал. Споделената радост е умножена радост. В самотата не са нужни думите с техните физически трептения и звучене. В самотата тишината ни казва всичко. Безразличието към себе си е нещо повече от самота, нещо повече от отчаяние, нещо повече от погнуса, нещо повече от нетърпимо страдание, нещо повече от ресантиман и т.н. То е пълна загуба на себе си. Безразличният си казва, че се е провалил тотално и не се страхува от собствената си смърт, която не предизвиква у него грижа за живота му. Самотата, отчаянието, погнусата и т.н. са свързани със смисъл, остатъчен или все пак действителен, ценност, макар и недостижима, които при безразличието са големите отсъстващи, изглежда, завинаги.

Трагичното чувство за живота, както и други по-силни и дълбоки чувства предизвикват разума да си поставя нови задачи или да преразглежда изводи, които са смятани за постигнати по разумен начин очевидности.“

По време на представянето изданията се продават с 10% отстъпка.

Проф. Георги Фотев, д.н. е почетен професор на Нов български университет и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности при НБУ. Автор е на голям брой научни публикации у нас и в чужбина. Той е National Program Director на European Values Study, действителен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 г., Министър на науката и висшето образование (1991). Три мандата е бил директор на Института по социология към БАН. Сред основните му трудове са книгите: „Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер“ (1979), „Принципите на позитивистката социология“ (1982), „Социална реалност и въображение“ (1986, изд. на гръцки език в Атина, 1996), „История на социологията“, в два тома (1993), „Другият етнос“ (1994), „Ethnicity, Religion and Politics“ (1999), „Криза на легитимността“ (1999), „Смисъл на политиката“ (1999), „Граници на политиката“ (2001), „Диалогична социология“ (2004), „Дисциплинарна структура на социологията“ (2006), „Дългата нощ на комунизма в България“ (2008), „Ценности срещу безпорядък“ (2009), „Българската меланхолия“ (2010), „Сфери на ценностите“ (2012), „Смисъл и разбиране“ (2014), „Човешката несигурност“ (2016) и др. В чест на проф. Г. Фотев е публикуван сборникът „Светове в социологията“ (2006) с участие на негови ученици, колеги и на световни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и др.